Публикации

„Младост“ има най-голямо икономическо значение в София

„Визия за София“ публикува  своето проучване на икономическите профили на районите на Столична община. Изследването обобщава и анализира икономическите данни на ниво административен район на общината, да идентифицира уникални и споделени характеристики на районите, и да анализира специфичните причини за дисбаланси в развитието им. Създаден е социално-икономически профил на всеки район, базиран на параметри и индикатори за анализ на икономическото развитие: комплексна картина за стандарта на живот в отделните райони според БВП на глава от населението, доход, нива на заетост, нива на бедност, обем потребителска кошница, притежание на автомобил и други. Разгледани са и допълнителни параметри като транспортна свързаност, енергийна ефективност, достъп до публични услуги, спортни съоръжения и пр. Анализирани са двигателите на икономическия растеж в районите и е направена подробна оценка на причинно-следствените връзки между благосъстоянието на даден район и неговите ключови показатели за демография, образование, инфраструктура, престъпност, чуждестранни инвестиции, усвояване на Европейски фондове и др.

Основните изводи за икономическата дейност в районите на Столична община показват, че Младост се откроява като района с най-голямо икономическо значение с дял от 13% от приходите за общината и ръст от 82% за периода 2010 – 2016 г. Строителството на нови офис сгради и подновяването и разширяването на инфраструктурата в района привличат бизнеси и се отразяват положително в икономически аспект, водейки със себе си и население със значително по-високи лични доходи. Район Витоша удвоява приходите си спрямо 2010 година. На другия полюс е Люлин, който генерира едва 2% от приходите на компаниите в Столична община и отбелязва 27% спад спрямо 2010 година, нареждайки се сред последните места по нива на доходи на физическите лица. Затова и докладът препоръчва създаването на стратегия, която да повиши генерираните приходи на физическите, както и юридическите лица в този район.

Район Младост се отличава и с най-висока ефективност на компаниите. Тя е измерена чрез приходите, генерирани от един служител, което служи като мярка за конкурентоспособност и добавена стойност. За целта се разделя приходът, генериран в даден район, на броя на наетите лица. Колкото по-голям е приходът на служител, толкова по-висока е ефективността, следователно се добавя по- висока стойност. Районите, с по-високи нива на този показател, се отличават с по-високо ниво на технология на производството и по-високи професионални знания за предоставяните услуги. В класацията по този показател следват Лозенец и Триадица. Западна София, крайградските територии и Студентски град са по-назад и по този показател, като това се обяснява с големия брой студенти и бизнеси, съсредоточени в търговия и други услуги с ниска добавена стойност.

Обособени са водещите индустрии по райони на база данни за дейността на компаниите от НСИ. Обработените данни показват, че на територията на Столична община оперират 117 161 компании. Най-голям е броят им в районите Триадица, Лозенец, Красно село, Младост и Средец. 86% компании обслужват местния пазар, като 30% са в сектор Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети (според класификацията на НСИ), който генерира и най-големия оборот. Това са всички компании, които се занимават с продажбата на дребно и на едро, включително големите международни и местни вериги, които бележат ръст всяка година. 20% от компаниите са в сектора Професионални дейности и научни изследвания, който включва следните индустрии: Други професионални дейности, Юридически и счетоводни дейности, Дейност на централни офиси; консултантски дейности в областта на управлението, Рекламна дейност и проучване на пазари, Архитектурни и инженерни дейности; технически изпитвания и анализи, Научноизследователска и развойна дейност, Ветеринарно-медицинска дейност. Третият по брой компании сектор е Операции с недвижими имоти, в който оперират 8% от компаниите в столицата. Това трето място е обвързано с активното строителство, както на жилищни, така и на бизнес сгради на територията на столицата.

Още от проучването вижте ТУК.

Проучване разкрива данни за жителите и кварталите на София

Изследване, свързано с общинската инициатива Визия за София разкри интересни данни за града и неговите жители.

Резултатите показват, че някои от столичните квартали с интензивно ново строителство  имат територии с толкова значителни жилищни площи, че вече се нареждат до големите жилищни комплекси в града. Бизнес сградите са разположени основно в централните и южни райони, докато на север е концентрирано повече производство. Най-висока е средната възраст на жителите в централната градски част, най-ниска в кварталите с преобладаващо ромско население, а повече от 50% от хората с висше образование избират да живеят на юг от центъра. Аналитична част на изследването отговаря на важни и актуални градски въпроси, като – къде са концентрирани сградите с голяма разгъната застроена площ (РЗП), с определена функционалност и каква е гъстотата на населението в отделните територии на София. Изведени са и препоръки как да се събират градските данни в бъдеще, за да се улесни точното им обвързване в ГИС среда и да се използват оптимално за генериране на повече полезна информация при вземането на решения в градското планиране. Изследването се реализира от сдружение |Не|Формално, експертния екип на направление Градска среда към Визия за София.

Важна част от изследването разглежда концентрацията на жилищни сгради в града – какви типове сгради има в София и как са разпределени те в различни пространства в града. Оказва се, че части от най-многолюдните жилищни комплекси в София като „Люлин“, „Надежда“ и „Дружба“ имат по-малка жилищна разгъната застроена площ (РЗП) от квартали като например „Гоце Делчев“, „Слатина“, „Редута“ и „Манастирски ливади“. Концентрацията на жители обаче е по-висока в първата група от квартали. Това води до предположението, че използваемостта на наличните жилищни площи в тях е много по-висока, докато в “Манастирски ливади” и “Витоша” има голям брой необитаеми жилища. Това от своя страна показва, че южните квартали имат капацитет да привлекат още повече жители, което ще доведе до необходимост от тяхното обслужване. Резултатите са показани на следващите карти и диаграми по квартали (градоустройствени единици – ГЕ).

Според данните на НСИ от 2011 г. цели 41.6 % (452 485 жители) от общото население на София живеят в панелни блокове (ЕПЖС). Жилищните блокове от този тип са с общо 13 вида конструкции, но в три от най-големите комплекси „Люлин“, „Овча Купел“ и „Младост” преобладават почти изцяло два вида – БС 69 СФ/УД/ (2267 единици) и Земляне 2-64 /2-68/ (540 единици), в които живеят общо 379 700 жители.

Анализът на разположението на административни и бизнес сгради показва, че концентрацията им е предимно в южните и югоизточните части като Бизнес парк София в Младост, протежението на бул. „Цариградско шосе“, югозападната част от бул. „Околовръстно шосе“ и централните градски части за сметка на западните, северозападните и северните територии. За разлика от тях, търговските сгради са по-равномерно разпределени в целия град.

Демографските анализи, направени от екипа на база на наличната информация от НСИ и Кадастралната карта, разглеждат цялостното разпределение на населението, както и по възрастова структура и образование. Очаквано цялостната концентрация на населението е най-висока в комплексите „Люлин“, „Младост“, „Надежда“, „Овча купел“, „Дружба“, „Гоце Делчев“, „Студентски град“, „Слатина“, кварталите в район „Подуяне” и централната градска част. Висока гъстота на населението имат и териториите между булевардите „Цар Борис III“, „България“, „Околовръстно шосе“ и в непосредствената им близост.

Разглеждайки концентрацията по възрастова структура, се виждат ясни тенденции, че възрастните хора (65+) са концентрирани в и около централната градска част. Най-високи са стойностите на концентрация на деца (0-14) в кварталите, които се характеризират със съсредоточена популация на малцинства – „Филиповци“, „Факултета“ и „Христо Ботев“. „Манастирски ливади“, „Драгалевци“ и териториите по протежението на бул. „Симеоновско шосе“ също имат сравнително по-младо население от останалите квартали в града. Населението в трудоспособна възраст от 15 до 64 години е по-хомогенно разпределено из града, но концентрацията е по-висока в периферията на София и най-големите жилищни комплекси „Люлин“, „Младост“, „Надежда“, „Дружба“, „Овча Купел“ и „Студентски град“.

По отношение на образованието е видима отчетлива тенденция, че повече от 50% от жителите с висше образование избират територии за живеене на юг и югоизток от центъра на града, както и по-отдалечените квартали като „Манастирски ливади“, „Бояна“, „Драгалевци“, както и „Младост“ и „Дружба“. Това са и атрактивните квартали в контекста на жилищния пазар на София, разположени до емблематични паркове като Южен парк, „Борисова градина“, „Заимов“ или в полите на Витоша. Кварталите с най-висока концентрация на жители без никакво или само с начално образование са „Филиповци“, „Факултета“ и „Христо Ботев“. Този факт, комбиниран с отчетената висока концентрация на деца там, създава притеснения за бъдеща сегрегация на обитаващото ги население.

Източник: https://vizia.sofia.bg/2019/02/20/morphology/