Да помислим за българските деца в Международния ден за защита на детето

Сподели

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email

От 1983 г. насам Организацията на обединените нации отбелязва 4 юни като Международен ден за защита на децата, жертви на агресия. Днес, 36 години по-късно, в България темата за защитата на децата и семейството е болезнено актуална. Причината е в появилият се проект за „Национална стратегия за детето – 2019-2030 г.”, произлизаща от Държавната агенция за защита на детето. В Стратегията са заложени практики, популярни в държави от Северна Европа, които са несъвместими с българския начин на живот и традиции. Документът съдържа текстове, които са насочени към изземване на част родителските права от държавата. Същевременно не са посочени начини за подобряване и подпомагане на семейната среда, така че децата да бъдат отглеждани от родителите си, а не отнемани от тях.

Граждани и организации се противопоставиха остро на проекта за „Национална стратегия”. Един от основните им доводи е и липсата на широки обществени обсъждания, които да дадат повече информация на хората и да им предоставят възможност да изкажат мнение и съображения. От Политическа партия МИР настояха за кръгла маса и широка обществена дискусия, включваща всички заинтересовани страни. „Като партия, ангажирана с възстановяване на ценностите и моралните устои на семейството и обществото, няма да позволим на управляващите да приемат „Национална стратегия за детето“, без в нея да са гарантирани здравето, доброто възпитание и условия за развитие на детето, както и подпомагане на българското семейство, като основна съставна част от българското общество”, настояха от партията.

Заради изключителната важност на проблема започнаха и протести в столицата и страната. В последните дни, освен в София, протестиращи има и в Бургас и Сливен. Тревожността на хората се засилва и от възможността методи и схеми, подобни на тези от Стратегията скоро да навлязат и в законодателството на България. В същото време управляващите не реагират на недоволството и не излизат с ясни тези и послания по темата, а опасността от това тихомълком да ни бъдат наложени нежеланите законодателни промени е напълно реална.